Газификацията на сухата растителна биомаса е процес на непълно горене, при който се оформят три зони в реактора – окислителна, редукционна и зона на подсушаване на горивото. В окислителната зона се извършва горене на част от горивото с въздух, кислород или кислородо-парна смес, продуктите на горене са въглероден диоксид СО2 и вода Н2О с температура 1000-1200 С0, попадайки в редукционната зона тези газове се редуцират до въглероден монооксид и водород по реакциите: CO2 + C = 2CO; H2O + C = CO + H2. В така получените продуктите на горене и редукция попадат катрани и смоли от процеса на пиролизно разлагане на биомасата, които се състоят от смес на мравчена, оцетна киселини и феноли от непълното разлагане на лигнина. При правоточен процес на газификация, който се прилага  нашите съоръжения, катраните попадащи в редукцинната зона се разлагат до голяма степен, чрез окисление и крекинг. Правилния избор на конструкцията на реакционната камера е от ключово значение за количеството получени катрани в изходния газ, което предопределя и по леките режими на очистка на изходния газ и по дългия живот на съоръженията.